От книгата Alvorada Cristã,
От духа: Нейо Лусио,
психографирана от Шико Шавиер
Един ден един ядосан човек създал една силна мисъл на ненавист, сложил я в едно грубо писмо и го изпратил на шефа на офиса, в който бил уволнен.
Мисълта била изразена под формата на жестоки заплахи. И когато шефът на службата прочел неприятните думи, той по невнимание им позволил те да влязат в сърцето му и станал яростен, без да знае защо. Почти веднага той срещнал заместник-началника на работилницата и под предлог, че вижда едно малко счупено парче, му предал психичната бомба, която носел.
Било ред на заместник-началника да стане неврастеничен, без никаква причина. Той бил приемник на проекцията на злото чувство, оставайки в лошо настроение за няколко часа и по време на обяд, вместо да се хранят, той пуснал опасната стрела срещу жена си. Само защото видял една обувка несъвършено излъскана, той изговорил десетки грозни думи; той получил облекчение, а жената започнала да таи в гърдите си омразната вибрация под формата на необясним гняв.
Внезапно разстроена от мълнията, която я била поразила, и до този момент никой не успял да премахне, тя отишла при прислужницата, която обикновено почиствала обувките и избухнала. С неприятни думи тя вкарала в сърцето на прислужницата невидимата кама на омразата.
Сега прислужницата, едно бедно момиче, държала умствената отрова. Не можейки да я захвърли върху чиниите и чашите, които били в близост до ръцете й, с оглед на паричния дълг, които би била принудена да плати, тя се приближила до старото куче, търпеливо и поспаливо животно и му прехвърлила невъзможната отрова чрез силен ритник.
Докоснато от смъртоносната енергия животното избягало лаейки и за да се отърве от нея, ухапало първия човек, който срещнало на улицата.
Това била съпругата на един съсед, която ранена в бедрото си, мигновено изпаднала в ярост, сякаш завладяна от зла сила. С отчаяни викове тя била доведена до една близка аптека и побързала да прехвърли проклетата вибрация. Тя обидила и зашлевила в лицето аптекаря, който я обслужил.
Самият млад мъж, както бил спокоен преди, сега станал истински звяр. Той отвърнал на злите думи, които получил и си тръгнал подивял към дома, където старата му и отдадена майка го чакала за хранене.
Той дошъл и излял целия си гняв, който носел.
- Това е достатъчно! Ти си виновна, че те ме преследват! Вече не мога да понасям този нещастен живот! Остави ме на мира! ...
Той произнесъл ужасни обиди, богохулствал, крещял ядосан като полудял.
Старата жена, обаче, далеч не се почувствала огорчена, взела ръцете му и му казала с
естественост и мекота:
- Ела тук, сине мой! Ти си уморен и болен! Аз знам в каква степен са твоите жертви за мен и осъзнавам, че имаш причина да скърбиш. Но нека бъдем добри! Да си спомним Исус!
Тя го прегърнала и погалила косата му!
Синът дълго се взирал в нейните спокойни очи и осъзнал, че в обичта на майката има толкова много прошка и разбиране, че плачейки той й се извинил.
После преживели експлозия от радостна близост между тях. Те вечеряли щастливи и се молели като знак за признание на Бога.
Най-накрая разрушителната проекция на ненавист умряла в скромния дом, пред непогрешимата и възвишена сила на любовта.
От книгата Alvorada Cristã,
От духа: Нейо Лусио,
психографирана от Шико Шавиер
От духа: Нейо Лусио,
психографирана от Шико Шавиер
Няма коментари:
Публикуване на коментар