Когато приемникът беше включен в стаята се понесе една мека мелодия, която ни обгръщаше с хармоничния си ритъм, когато на екрана на телевизора видяхме говорителя в неговото работно студио. След няколко мига, той започна да говори:
- Емисия на Станция 2, Духовна Колония "Резиденция".
Ние продължаваме да излъчваме призива на Колонията в полза на мира на Земята. Приканваме всички добронамерени работници да събират енергия в служба за поддържане и запазване на моралния баланс в сферите на земното кълбо. Помогнете ни, всички, които можете да отделите няколко часа за сътрудничество в граничните работни зони, които свързват силите на мрака от Ниските Зони на Умбрал с човешката психика. Черните фаланги на невежеството след като подпалиха пламъците на войната в Азия, поставят обсада на Европейските нации, подтиквайки ги към нови престъпления. Нашата колония, заедно с всички, посветени на работата на духовната хигиена в най-близките сфери до земната повърхност, осъжда тези движения на концентрираните сили на злото, молейки за братско сътрудничество и всяка възможна помощ. Не забравяйте, че мирът се нуждае от работници, които да го защитават! Съдействайте ни колкото силите ви позволяват!... Има служба за всеки, от полетата на Земята до наши порти!... Господ да ни благослови!
Гласът млъкна и отново чух божествена мелодия. Интонацията на тази странна покана беше разтърсила всяка частичка в мен.
Лизиас дойде да ме спаси с обичайните си обяснения:
- Ние слушаме „Резиденция“ – една стара работна колония, тясно свързана с Ниските Зони. Както знаеш, сега сме Август на 1939 г. Твоите лични страдания, които премина напоследък, не ти оставиха много време да обмислиш печалната ситуация на Земята, но аз мога да те уверя, че нациите на Земята са изправени пред огромни битки.
- Наистина ли? - попитах аз, ужасен: - Но не бяха ли достатъчни кръвопролитията от последната Световна Война?
Лизиас се усмихна и ме погледна с искрящи очи, сякаш оплакваше в тишина сериозността на часа, който беше настъпил за човечеството. За първи път той не отговори на въпроса ми. Мълчанието му ме смути. Преди всичко бях изумен от необятността на духовните служби в плановете на новия ми живот, в който бях доведен. Защото съществуваха ли градове с великодушни духове, които се молеха за помощ и сътрудничество? Гласът на говорителя беше представен в интонация на истински S.O.S сигнал. На телевизионния екран лицето му изглеждаше опустошено, а неспокойните му очи издаваха дълбока тревога. А езикът? Аз отчетливо го бях чул да говори ясно и правилно на португалски. Преди вярвах, че всички духовни колонии общуват помежду си чрез мисловни вибрации. Съществуваше ли, тогава, все още голяма трудност в обмена помежду тях?
Виждайки моето недоумение, Лизиас обясни:
- Ние все още сме далеч от идеалните региони на чистия ум; Докато на Земята онези, които са в перфектна настройка помежду си, могат да обменят мисли, без бариерите на речта; но като цяло ние не можем да се освободим от речевата форма в по-широк смисъл. Нашата област на борба е неизмерима. Земното човечество, съставено от милиони същества, се присъединява към невидимото човечество на планетата, което наброява милиарди същества. Следователно би било невъзможно да се достигне до по-усъвършенстваните зони веднага след смъртта на физическото тяло. Нашето национално и езиково наследство все още е запазено тук, обусловено от психичните граници. В най-разнообразни сектори на нашата духовна дейност има голям брой духове, свободни от всички ограничения, но е важно да имаме предвид, че правилото е да понесем тези рестрикции. Нищо не може да заблуди принципа на последователност, който надделява в еволюционните закони.
Междувременно музиката спря и говорителят се върна:
- Това е емисия на Станция 2, Духовна Колония "Резиденция ". Ние продължаваме да излъчваме апела на Колонията за мир на Земята. Над небесата на Европа се скупчват тежки облаци. Тъмни сили от Умбрал проникват във всички посоки, отговаряйки на привличането от низшите наклонности на човечеството. Много отдадени благодетели се борят саможертвено в политическите си кабинети, в името на международното съгласие. Някои правителства обаче са твърде централизирани и предлагат много малко възможности за духовно сътрудничество. Без органи за обмисляне и безпристрастно съветване, тези страни се движат към една война с огромни размери.
О, възлюбени братя от по-висшите сфери, нека помогнем за запазването на спокойствието на човечеството. Нека защитим вековния опит на многобройните страни-майки на Западната Цивилизация! Нека Господ да ни благослови.
Говорителят замълча и галещите мелодии се завърнаха. Моят помощник остана мълчалив, което аз не посмях да прекъсна. След пет минути отпускаща хармония, същият глас продължи:
- Това е излъчване на Станция 2, Духовна Колония "Резиденция ". Колонията продължава да излъчва своя апел за мир на Земята. Сътрудници и братя, нека призовем защитата на могъщите Братства от Светлината, които ръководят съдбите на Америка! Съдействайте ни в спасението на хилядолетното наследство на земна еволюция! Нека маршируваме в помощ на беззащитните общности –
нека подкрепим безбройните измъчени майчини сърца. Нашите енергии са ангажирани в един масивен дуел срещу легионите на невежеството.
Когато можете, елате ни на помощ!
Ние сме невидимата част на Земното човечество и много от нас ще се върнат във плътските флуиди за да поправят грешките от миналото. Инкарнираното човечество също е наше семейство. Нека се обединим в една вибрация. Срещу обсадата на Мрака нека запалим Светлината; срещу войната на Злото нека раздвижим съпротивата на Доброто.
Реки от кръв и сълзи заплашват да текат над полетата на Европейските общности. Нека обявим необходимостта от конструктивна работа, нека разширим вярата си... Нека Господ да ни благослови!
В този момент Лизиас изключи приемника. Видях го как дискретно изтри една сълза, която очите му не можеха да задържат. С изразителен жест той заговори разчувствано:
- Колко са себеотрицателни нашите братя от колония "Резиденция". - И все пак всичко е безполезно. – подчерта той кратко, след една пауза. – В идните дни земното човечество ще плати ужасни налози на страданието.
- Но все пак няма ли средства да се предотврати тази огромна катастрофа? - попитах аз, силно развълнуван.
- За съжаление, - отговори Лизиас със сериозен и болезнен тон, - цялостното положение на нещата е изключително критично. В отговор на апелите на „Резиденция“ и други колонии, които движат своята дейност в съседство с Ниските Зони на Умбрал, тук бяха проведени редица срещи. Но Министерството на Божествения Съюз вече изясни, че инкарнираното човечеството, взето колективно, е в положението на един ненаситен човек, който е погълнал извънредни количества вещества на един банкет. Кризата на организма е неизбежна. Различни нации се подхранваха от една престъпна гордост, суета и свиреп егоизъм... Сега те изпитват необходимостта да изхвърлят тези смъртоносни отрови.
Загрижен да не продължаваме горчивата тема, Лизиас ме подкани да се оттегля.
Цялата книга може да изтеглите тук: https://drive.google.com/file/d/1QdqHWC92vv_9N31WidkNzwqgi-zVeCuB/view?usp=sharing
Няма коментари:
Публикуване на коментар