Навсякъде около нас има духове от различни нива на еволюция и морално и интелектуално развитие, които редовно ни влияят чрез техните внушения и интуиция, били те позитивни или негативни, в зависимост от природата на духа. Това е, защото материалния свят, в който ние живеем оперира в едно постоянно взаимодействие с духовната сфера, която съществува паралелно с него. Съществата от двата свята са способни да влияят и да си въздействат едно на друго.
Да не забравяме само, че самите ние също сме духове - инкарнирани във физическо тяло в дадения момент, в нашето прераждане на земята.
Духовете (и безтелесни и в тяло като самите нас) са способни да си въздействат един на друг чрез мисъл, което е механизма зад духовните комуникации, и освен това най-дълбоките (дори подсъзнателни) мисли, на който и да е дух определят природата и качеството на неговите собствени вибрации, или енергии, които в крайна сметка оказват влияние върху онези хора или духове, които са около духа. Поради Закона за Привличането на подобни неща, известен още като Закон за Афинитета, духовете привличат други с подобен характер, идеи, емоции и т.н. Това влияние може да бъде позитивно или негативно, в зависимост от природата на духа, който упражнява влиянието и когато едно негативно влияние стане настойчиво и насочено, тогава то приема формата на това, което спиритистите наричат обсебване.
ДЕФИНИЦИЯ
В контекста на Спиритизма, ние използваме термина обсебване, както е написала Суели Калдаш Шуберт, за да идентифицираме ситуацията, при която "някой, дезинкарниран или инкарниран, упражнява един негативен психически натиск над някой друг, по каквато и да е причина, чрез метода на фино сугестиране, подбуждане или принуда и с цел господство/ власт, един процес, който постоянно се повтаря на Земята, както и в нисшите духовни нива."
Наличието на едно духовно обсебване винаги сочи към едно ниско морално положение, както в обсебения, така и в обсесора. Подобно, духове, които обсебват други винаги са по същност нисши, тъй като възвишените или по-висшите духове винаги са благородни в техните чувства и поведение. Последните наистина се опитват да ни съветват в нашите мисли и дела, но такова влияние е винаги позитивно, и те никога не търсят да налагат своята воля над нашата.
Обсебването може да се насочи от дезинкарниран към дезинкарниран, от дезинкарниран към инкарниран, от инкарниран към дезинкарниран, или от инкарниран към инкарниран. Или по-просто казано - от дух към дух, от дух към човек, от човек към дух и от човек към човек. Със сигурност за последния вариант всеки от нас е виждал примери - особено сред членовете на семейството ни, когато срещенем някоя по-контролираща и обсесивна личност, която обикновено оказва доста голям контрол над друг роднина с по-слаб характер.
*инкарниран - дух въплътен в тяло
*дезинкарниран - дух, след смъртта, освободен от телесна обвивка
Когато ние използваме, видим или чуем термина обсебване в контекста на Спиритизма, по-често се отнася до случай на един дезинкарниран дух, който влияе зловредно върху инкарниран дух (човек). В крайна сметка, това може би е най-лесното и най-вероятно да се случи, в резултат на предимството, което дезинкарнирания дух има, когато той е в състояние да остане невидим за своята жертва. на този тип обсебване ще се фокусираме и ще обсъдим тук.
РЕЖИМ НА ДЕЙСТВИЕ
Всички ние сме медиуми, било то манифестиращи или не, ние сме открити за влиянията на обитателите на духовното ниво, макар да варираме в нашата степен на сензитивност. Както казахме и преди, характера на такова влияние е пряко свързано с нашите собствени вибрационни качества, с други думи, моралното естество на нашите собствени мисли, намерения и действия; това е така поради Закона за Афинитета, според който ние привличаме тези, които мислят подобно на нас и за едни и същи неща, и чиито желания и поведение са подобни на нашите. Ключовата точка тук е, че независимо от причината за обсебващото действие на духа към неговата жертва, то вибрационния афинитет помежду двамата позволява духа да упражнява някаква степен на контрол на ума и/или вибрационно изменение върху индивида.
Ключовата характеристика на едно обсебване, в сравнение с едно преминаващо негативно духовно влияние, е регулярност и последователност на зловредното влияние на духа над индивида. Обсебващи духове, които действат преднамерено, са изключително упорити и вярват, дори когато намерят една първоначална или крайна резистентност, отпор в своята жертва, че чрез устойчивост в крайна сметка те ще постигнат и поддържат доминацията, която желаят. Дори, когато са несъзнателни за техните негативни влияния, то афинитета и настройването, което е установено между обсебения и обсесора ги държат и двамата свързани един с друг и са предмет на последиците от такова взаимно влияние.
ПРОГРЕСИРАНЕ НА ОБСЕБВАНЕТО
Едно обсебване може да се открие в разнообразни степени на напредък, съответно показващо характеристики, които също варират в своята природа и строгост. Най-леката степен на влияние е наречена - обикновено обсебване, в което духът започва да преследва мислите и идеите на своя субект, чрез повтарящи се внушения, които в крайна сметка индивида улавя и най-често обърква като свои собствени. По подобен начин, чрез ефекта на тези променени мисли и/или чрез трансфера на флуиди или енергии, с които обсебващия дух бележи своя субект чрез вмешателство на своя собствен периспирит* в този на субекта, обсебения индивид ще преживее изменения в своето емоционално състояние и/или едно влошаване на вече съществуващ нездравословен емоционален дисбаланс.
* периспирит - полу-материалната обвивка на духа, която служи за спойващо звено между дух и физическата материя на плътното тяло.
Ако обсебения човек не разпознае и предприеме ефективни действия за да промени своите нездравословни мисловни модели и всякакво поведение в резултат на тях, вратата, която той е отворил за духа, който го е взел за мишена само ще се отвори по-широко, чрез което той допълнително ще се съгласи с нарастващия психически натиск и флуидна намеса упражнявани от духа. Като една допълнителна последица духовния дисбаланс и емоционалното смущение могат да се отразят на физическото състояние, довеждайки до някакъв вид физическа болест или разстройство. С времето и ако не бъде предприето действие да го спре, обсебването естествено ще прогресира, позволявайки на обсебващия дух на всяка стъпка все по-голяма степен на контрол. Накрая процеса може да достигне по-сурови етапи на покоряване, което понякога се нарича притежание(облдаване), което включва един натиск с голяма сила, който блокира волята на жертвата, която след това действа в съответствие с волята на своя потисник. Това прогресиране на обсебването може да достигне кулминация като една абсолютна зависимост на жертвата от духа/духовете, които я покоряват, в която обсесора доминира дори над физическото тяло на своя субект, без инкарнирания дух на последния въобще да напуска тялото, тъй като това пълно разделение се случва при смъртта.
ОБСЕБВАНЕ 1 част - дефиниция и режим на действие
Обсебване 2 част - ПРИЧИНИ
ОБСЕБВАНЕ 3 - Лечение и терапия на Обсебване
Обсебване 4 част - Склоняване в пътя на злото - още една причина човек да се развива духовно и да е бдителен за нисши чувства и емоции
5. ПРАКТИКА на Спиритизма ЕВАНГЕЛИЕТО У ДОМА - за защита от влияния и като част от терапия на обсебване
Източник: http://www.explorespiritism.com/
Полезен текст, за съжаление неграмотно написан!!!
ОтговорИзтриванеблагодаря ви за подкрепата, превода е мой и ако не ви харесва може да се сърдите на мен :) Някои думи може и да не са най-подходящите, но винаги се стремя да не преиначавам смисъла, колкото и странно да звучи на български език!!! Но не се обиждам на коментара ви, напротив, ако искате оставете ми като втори коментар бележки къде и как мислите, че може да се поправи да звучи по-добре, второ мнение ще ми е полезно.
Изтриване