46 морални истории, които родителите да разкажат на своите деца

Златна Книга на Разказвачите на Истории
 https://drive.google.com/file/d/1HNfELk4qAcS6oW7LpTPKAehj6merpwyC/view?usp=sharing
 ∞ ∞ ∞ ∞ ∞ ∞ ∞ 

Книга на Съдбата 

Веднъж, преди много години, когато се връщах от Багдад, където бях продавал голяма партида от кожи и килими, намерих, в едно убежище близо до Дамаск, един стар арабин от Хеджаз, който привлече вниманието ми.
Говореше развълнувано с търговците и поклонниците, без да спира да жестикулира и да ругае...

- Господи! Аз вече бях силен! Аз вече имах съдбата в тази си ръка! - Той е беден дявол - казваха някои.  – Луд е! Аллах да го пази!

Но признавам, че аз почувствах едно непреодолимо привличане към непознатия с дрипавата чалма. Опитах се да се приближа до него дискретно, няколко пъти говорех с него с благост и след няколко часа напълно успях да спечеля доверието му. - Водачите на каравани смятаха, че съм луд - каза ми той една нощ. - Не искаш ли да повярваш, че в ръцете ми имах съдбата на цялото човечество. Да, господине: съдбата на човешката раса.

Аз ококорих очи от удивление. Това упорито твърдение, че е бил господар на съдбата, беше характерно за жалкото му състояние на деменция.

Чужденецът обаче, който като че ли не забелязваше опасенията и подозренията ми, продължи:

- Както учи Коранът, книгата на Аллах, животът на всички нас е записан в голямата Книга на Съдбата. Всеки човек има там своя страница, с всичко добро или лошо, което ще му се случи. Всички събития, които се случват на Земята, от падането на едно сухо листо до смъртта на халифа, са написани в Книгата на Съдбата!

И без да ме чака да го разпитам, той продължи: „Спасих от ръцете на шейха Абу Долак по средата на едно нападение от бедуини, един стар магьосник, който трябваше да бъде обесен. Този магьосник, от благодарност, ми даде един много рядък талисман, който имаше малък, черен камък с форма на сърце. И този чудесен камък позволи свободно влизане в известната пещера на Фаталността, където по волята на Аллах се намира Книгата на Съдбата.

Пътувах дълги години до върха на планините Масира, зад пустинята Дана, за да стигна до омагьосаната пещера. Един добър джин, който беше пазител на вратата на пещерата, ме пусна да вляза, но ме предупреди, че може да остана вътре само за няколко минути.

Намерението ми беше да променя това, което е написано на страницата на моя живот и да направя от себе си един богат и щастлив човек. Достатъчно беше да добавя с
 перото, което вече носех: „Ще бъде един щастлив човек, ценен от всички; ще имате много здраве и много пари! ”Но тогава си спомних враговете си. В този момент аз можех да им нанеса огромна вреда на всички тях.

Задвижван от най-мръсни чувства на омраза и отмъщение, отворих страницата на Али Бин-Хомед, търговеца. Прочетох какво щеше да се случи в развитието на живота на моя съперник и добавих, без колебание, в прилив на омраза: "Той ще умре беден, страдайки в големи мъки!" На страниците на шейх Залфах Ел-Абани записах във внезапен пристъп, променяйки целия му живот: „Ще загуби всичко, което има; ще ослепее и ще умре от глад и жажда в пустинята! "И така, без милост аз си отмъщавах

- И твоя живот? - попитах аз. - Ах, приятелю мой! Не направих нищо в своя полза. Загрижен за това да правя зло на другите, забравих да направя добро на самия себе си. Посях огромно нещастие и болка и не пожънах и най-малкото щастие. Когато си спомних за себе си, когато помислих да направя своя живот щастлив, времето ми свърши. Без да го очаквам, пред мен се появи един свиреп джин, който ме сграбчи силно и след като изтръгна талисмана от ръцете си, ме изхвърли навън от пещерата.

Паднах сред камъните и от силата на шока загубих съзнание. Когато си възвърнах разума, се озовах ранен и гладен, далеч от пещерата, близо до един оазис в пустинята на Оман. Без ценния талисман никога повече нямаше да открия пътя към омагьосаната пещера на планините Масира.

И той заключи между двете въздишки и с глас все повече и по-дрезгав и нисък: – Загубих единствената възможност да бъда богат, уважаван и щастлив!

Дали това странно приключение е вярно? И до днес не знам. Сигурно е, че тъжният случай на стария арабин от Хеджаз съдържаше дълбок урок. Колко хора има в света, които заети със злобата към своите ближни, забравят доброто, което могат да направят сами на себе си?

Малба Тахан, бразилски математик и автор

Неговото истинско име е Жулио Цезар Мело и Суза. Един ден той казал, че се събудил арабин и възприел това име. Бразилският президент по онова време обожавал неговите книги и му позволил да се подписва с името Малба Тахан.В своя психографирана книга Малба Тахан казва веднъж, че много от неговите приказки са били истински ситуации и дори негови предишни животи, но не уточнява повече.

Златна Книга на Разказвачите на Истории:
https://drive.google.com/open?id=1m-J7UV_yGWvwYe14_ByFI8GkswLPw6w5