Онезио не знаеше точно какво се е случило с Дирсе, неговата съпруга.
Тя не беше някакъв модел за добродетел.
Тя имаше несъвършенства като всяко човешко същество, но двойката винаги бе живяла добре, заедно с трите си деца, до трансформацията.
Трансформацията беше започнала бавно, с нервни кризи и агресивни импулси, променяйки съпругата му в един раздразнен човек, който безпокоеше дома.
Той беше най-често под прицел. Дирсе го обсаждаше с неразумни искания, критикуваше го, а ако той не се подчиняваше с готовност на нейните прищевки, тя го обвиняваше в изоставяне, когато поради професионалните си задължения, той прекарваше няколко дена в пътуване.
Ситуацията се беше влошила значително с неговото обръщане към Спиритизма. Една чувствителна душа, жаден за висшето знание, той беше намерил в Спиритизма блажен източник, който просветляваше ума и сгряваше сърцето.
Но въпреки това жената започнала да го тормози още повече.
Ако той я покани на молитва, това биваше приемано с ирония; ако той запазеше мълчание в лицето на словесната липса на контрол, той бе обявяван, че е груб и горд; ако се опиташе да и изясни Спиритистките принципи, тя го наричаше луд.
Тя започна война на нерви, за да го отблъсне от Спиритизма.
Ако съпругът се прибереше по-късно, тя докладваше:
"Вечерята вече беше поднесена. Можете да постите. Това е добро за Духа, който е вашият център на интереси."
Тя спря да се грижи за дрехите му.
"Спиритистът няма нужда да бъде добре облечен."
Тя успя да го замеси в конфликти с децата.
"Баща ви не се интересува от нас. Или ще пътува или се е забил в проклетия Спиритистки Център.
Приятели размишляваха, че Онезио трябва да действа твърдо, настоявайки за уважението, което той заслужава.
Но той беше над чисто човешката реакция и осъзнаваше, че всяко насилие от негова страна би засилило пропастта между него и съпругата му, намирайки кулминация в унищожението на неговия дом.
Дирсе се нуждаеше много повече от помощ, отколкото от предупреждение.
Той забеляза в нейния поглед дълбока горчивина. И колкото повече неуместно и нагло се държеше тя, толкова повече той я съжаляваше и се молеше на Бога да й помогне.
В негова полза бяха пътуванията. Той посети няколко града. Въпреки че беше загрижен за жена си и копнееше за децата си, той можеше да направи това, което му харесваше толкова много: да участва свободно в движението на Спиритистите.
Той беше оценен от другарите си заради лекотата на изразяване и коментарите около Доктрината и преди всичко за щедрите дарове на сърцето му, винаги готово да участва в инициативи в областта на човешкото братство.
За мнозина Онезио беше нещастен човек, подложен на тиранията на жена си. Всъщност той беше само човек, който знаеше задълженията си.
Веднъж, в един от градовете, които посещаваше, той посети малка група от медиуми, специализирани в задачи по деобсебване.
Обръщайки се към Онезио, чрез психофонията на медиума, духовният наставник обясни:
"Братко мой, в продължение на много години, четири Духа, твои врагове, за да отмъстят за минали оскърбления, се опитваха да ви повалят в едно несъответствие. Неспособни да постигнат това директно при наличие на баланса, който ви характеризира, те използваха вашата
жена като инструмент, включвайки я в насилствен процес на обсебване, като се възползваха от нейните тенденции към неврастения."
Пътникът беше изненадан да чуе информацията. Никой там не знаеше за проблемите му, което даваше автентичност на информацията.
Той отдавна подозираше, че съпругата му е замесена в жестоко обсебване, но беше изненадващо да научи, че той беше под прицела на обсесорите.
"Въпреки това - продължи менторът - вашето дисциплинирано поведение ги обърка. На колкото повече нещастия те ви подлагаха, толкова повече вие се обвързвахте с Бога, култивирайки разбиране, винаги готов да намерите сила в молитвата за да се изправите срещу бурите в дома. Вашето смирение, обвързано с неустоима наклонност към Доброто, далеч повече от всяко увещание, разтърси приготовленията на дезинкарнираните врагове, които са тук за окончателното изграждане.
Емоционално, Онезио се обърна към същностите:
"Братя мои, признавам, че злото, което съм причинил на всички вас в миналото е било голямо, подхранвайки вашите причини за отмъщение. Видима жертва на днешния ден, до вчера аз бях палача. Но след много страдания аз научих, че отговаряйки на злото
със злото означава да го продължа безкрайно и всички ние в крайна сметка чувстваме един ден, че отмъщението може да нахрани човешките чувства, но противоречи на нашето състояние на деца на Бог. Затова отмъстителите винаги са огорчени и нещастни. За това аз идвам и приканвам всички ви към помирение в името на Исус. Ако съм наранил всички вас, моля всички да ми простите. Ще работя усилено, за да го поправя.
Неспособен да продължи, Онезио заплака, докато менторът заключи:
"Сълзите ви се присъединяват към тези на нашите братя. Те обещават да не се връщат
да безпокоят дома ви и ще търсят нови пътища, вдъхновени от вашите примери ... "
Два дни по-късно Дирсе посрещна съпруга си с различен блясък в очите:
- Онезио, скъпи, ти ми липсваше!
Той щастливо погледна жена си, наслаждавайки се на приветствието, от което отдавна беше отвикнал.
Дирсе беше щастлива от любовта към съпруга си, която бе преродена напълно, без да знае
да обясни метаморфозата, която се бе случила в нейния вътрешен свят, сякаш
плътната тъмнина беше отстъпила място на благословената светлина.
Но Онезио знаеше причината, като мислеше,
- Благодаря ти, боже! Много ти благодаря!
Ричард Симонети,
"Encontros e Desencontros"
Няма коментари:
Публикуване на коментар