Психографирана чрез Франсиско Кандидо Шавиер и съставена от Кайо Рамасоти
Автор: Различни Духове
Психографирани послания на духове на починали млади хора
и коментара от техните родители и близки хора.
Днешното видео ще ви въведе в
тази книга с думи от съставителя Кайо Рамасоти, от духовния ментор Еммануел съблюдаващ този проект, както ще представим и първия случай на Алдано Бернардо де Араужо на 13 г, от Рио де Жанейро.
В допълнение ще чуете и коментара по темите СЪДБАТА НА ДЕЦАТА СЛЕД СМЪРТТА и ЗАГУБА НА ЛЮБИМИ ХОРА от Книга на Духовете на Алан Кардек.
Подкрепа на тази толкова важна тема ще намерите във видеото на медиума Дивалдо Франко Преждевременна смърт на деца и защо се случват самоубийствата сред младите хора:
Представяне от Кайо Рамасоти
ЛЮБИМИ СЪЗДАНИЯ представя в общи линии структура, подобна на „Adeus“, „Solidão“, предишни издания на GEEM /Grupo Espiríta Emmanuel/. Четиринадесет духовни автори, всеки със своето собствено свидетелство, разговарят с членовете на семействата си и по-обширно с всички нас, докладвайки за своите преживявания в Отвъдното, след дезинкарнация.
И за всеки Дух читателят ще намери съответното свидетелство от членовете на семейството, като ни разказват как психографираното послание отеква в носталгичните им сърца. Ние бихме искали да подчертаем своето признание към любимите създания на нашите духовни автори за любезността, вниманието и обичта, с които те ни приеха, предоставяйки ни необходимите разяснения за организацията на тази книга.
Кайо Рамасоти,
Сао Бернардо до Кампо, 12 септември 1982 г.
Въведение от Еммануел
Няколко писатели от Земята, когато се позовават на съобщения от Отвъдното, често питат с хумор:
- Ако земното поле е пълно с изпитания, защо мъртвите се връщат на местата, където са живели? Не намират ли те, може би, едни по-добри светове от нашия? Защо има такава връзка между дезинкарнираните духове и физическия живот? Защо?"
Оказва се, че животът на човека, когато е освободен от товара на физическото тяло, както се случва с човешките същества, е там, където се намира сърцето му. Възможно е хиляди същества, отървавайки се от плътното тяло на Земята, да се стремят да завладеят нови етапи на прогреса, на други планети или в други сфери на духовната дейност, които са белязани от по-широки характеристики на извисяване, но, в правилното време на такава една промяна, размишляват за любимите създания, които все още се намират в земното преживяване.
И те си задават въпроса: биха ли били щастливи в новите небеса, без компанията на онези, към които разпознават, че са свързани от най-благородни чувства? Как да ги оставят на волята на изпитанията, в които лежат прималели, когато е възможно да протегнат към тях ръце на помощ, така нетърпеливо очаквана?
Ако сте достигнали светлината, как можете да забравите своите близки, които все още са в тъмнина? Би било ли правилно да изоставите хората, които ви призовават за застъпничество и защита, сърца, които на Земята са ви давали специална обич? Оттам и в духовете, които са сравнително еволюирали и щастливи, се ражда връзката с кръговете на физическата опитност, понякога за едно неопределено време.
Те се чувстват задължени да пробудят някогашните си близки за надеждата и да повдигнат духа им, от което се нуждаят, за да търсят едно по-добро бъдеще.
Приятелю, който четете тази книга, поради обяснените по-горе причини, ние ви предлагаме, с грижовност и признателност, настоящата книга, която въплъщава непретенциозно свидетелство за любовта, с която близките, които са се отправили да се срещнат с Висшата Духовност, и тези, останали във физическия план, са взаимосвързани, и е отново едно доказателство за духът на последователността, който председателства над събитията на еволюцията и сигурността, че с вечността на душата любовта също е наша безсмъртна светлина.
Еммануел /духовен водач на медиума Шико Шавиер/
Убераба, 12 септември 1982 г.
1
Алдан Бернардо де Араужо
Рио де Жанейро (RJ)
(5 декември 1965 г. - 16 ноември 1978 г.)
Алдан си тръгва за Отвъдното преди да навърши 13 години, жертва на сериозно хронично заболяване. Синът на Алдано де Араужо Фильо и Ирени Бернардо де Араужо остави сам своя брат Алън Бернардо де Араужо. Писмото, което изпрати до родителите си, чрез Шико Шавиер, беше получено две години след дезинкарнацията му.
Думи на майката на комуникиращия дух:
"Боже мой, няма думи, които могат да опишат емоцията и радостта, която почувствах. И аз, и синът ми Алън, който беше с мен в този ден, бяхме много развълнувани и много плакахме от щастие. Той ми каза красиви и успокояващи неща, които ми подействаха много добре и ми дадоха сили да продължа да изпълнявам мисията си тук, на Земята, до момента на нашето събиране отново, което, ако е казал Бог, ще се случи един ден.
Продължавам, винаги когато имам възможност, да ходя до Убераба и винаги моля Бог за скъпия Шико Шавиер, така че той да продължи дълго време мисията си на любов и доброта тук на Земята, помагайки на толкова много хора, които като мен се обръщат към него в час на болка и отчаяние.“
Ирени Бернардо Де Араужо
ПОСЛАНИЕТО
Скъпа майко Ирени, приемете моята молба за благословия и моята прегръдка, заедно с нашия скъп Алън и татко Алдано. Майко, дните отминават, а мислите ни стават все по-фиксирани в паметта ни един за друг. Сърцето ви, което иска да ме чуе, и аз копнеещ да говоря ...
Признавам обаче, че това взаимно състояние на несигурност и безпокойство е твърде силно за да ни позволи се разбираме както трябва. На Земята разменяхме идеи чрез старите вербални процеси и сега, когато животът на сина ви се е променил толкова много, разговаряме чрез вибрацията.
Скъпа майчице, вие и татко Алдано не мислeте, че съм си тръгнал преди да ми е дошло времето. Знам, че моите почти тринадесет години във физическия живот представляваха здрава основа за мен да остана там, колкото пожелая, но Бог изпрати смъртта не за да ни раздели, а да ни проправи пътя към света във Висините... Мисля, че е така, защото носталгията ни запраща идеите ни към звездите. Мамо ти разбираше всичко в онези дълги дни и нощи. Времето ми щеше да е кратко и затова нямах съмнения, когато този тежък сън постави товара си на клепачите ми.
Сега, когато успях да кажа нещо, моля ви да бъдем смирени и силни. Скъпа майко, не се оставяйте да ви отнесат идеите на страданието, когато Бог ни е дал толкова много щастие. Синът ви беше прероден, за да построи една градина на духовна любов, толкова красива и толкова велика, че неверието да не може да разнесе нито един облак над нея.
Всичко мина ... Нощите на болестта, в които вие с баща ми и баба Алмеринда страдахте толкова много заради мен.
Благодарен съм за всичко. Бог ще ви възнагради за грижата, чрез която ме обградихте с увереност и обич. Умолявам ви, моля ви живейте. Необходимо е. Нашият Алан не може да остане там без вашата помощ и татко също не може без напътствията ви. Аз съм спокоен и бих бил напълно щастлив, ако не бяха копнежите, които все още ме задушават, но се надявам, че любовта ви ще ми помогне да си запазя спокойствието и вярата. Слава Богу, не са ми липсвали тези благословии, но ако съмнението успее да засенчи скъпото ви сърце, принуждавайки ви да ме викате в мислите си, все едно сега съм далечен или изгубен, ще продължавам да страдам и то много. Помогнете ми, скъпа Майко, винаги да бъда в мир, тъй като искам да порасна в знанията и да работя, за да бъда полезен.
Моля за същото и Татко Алдано; разбирам обаче, че това е по-трудно за него. За Бога обаче може да съществува трудното, но не и невъзможното. Аз бях много подкрепен от баба Консейсао и от молитвите на нашия скъп благодетел Антониета .
Моля да кажете на Баба Алмеринда, че получавам всичките ви молитви да съм добре и защитен, и съм много благодарен за постоянната помощ.
Скъпа майко, скъпа майко Ирени, не мислете, че аз можех да остана. Завръщането ми тук по-рано беше едно задължение, очертано от Всевишния за да ни е в помощ и знам, че вашата обич не би искала аз да живея в света, растейки болен и безполезен.
Знам, че вашата всеотдайност ме разбира и се чувствам утешен от това.
Изпращам прегръдка на Алън, и много любов към баба. И понеже не мога да продължа, приемете с татко Алдано много целувки от вашия син,
винаги ваш,
Алдан, 19 декември 1980г.
Глава 4 Множественост на Съществуванията
----
Съдбата на децата след смъртта
197. Може ли духът на едно дете, което умира в ранна детска възраст, да е напреднал като духът на един възрастен?
„Понякога дори много повече; защото може да се случи така, че е живял много повече и е придобил по-голямо количество опит, особено ако е прогресирал.
197 а) Тогава духът на едно дете може ли да бъде по-напреднал от този на баща му?
„Това често се случва. Не го ли виждате често на Земята?“
198. Духът на едно дете, което е умряло в ранна възраст, без да е способно да извърши зло, принадлежи ли към някоя от по-висшите категории на духовната йерархия?
Ако той не е сторил зло, той не е сторил и добро; и Бог не го изключва от изпитанията, които трябва да претърпи. Ако това беше един чист Дух, то не е поради факта, че е бил въплътен просто в едно дете, а защото той вече е прогресирал до пречистено състояние.
199. Защо животът така често се прекъсва в детството?
Кратката продължителност на живота на едно дете може да представлява за духа, който го е оживявал, едно допълнение към едно предишно прекъснато съществуване, преди момента когато е трябвало да приключи; и смъртта му често съставлява едно изпитание или изкупление за родителите.
199 а) Какво става с духа на едно дете, което умира като дете?
Той започва отначало едно ново съществуване.
ГЛАВА 1
ЗАГУБА НА Любими хора
----
934. Не съставлява ли загубата на близки хора, скъпи за нас, една оправдана причина за болка, още по-основателна, тъй като е непоправима и независима от нашата воля?
„Тази причина за болка засяга както богатите, така и бедните: тя представлява едно изпитание или едно изкупление и законът е общ за всички. Въпреки това, имате утехата да можете да общувате с приятелите си чрез наличните средства, които са ви на разположение, докато нямате достъп до други по-директни и по-достъпни за сетивата ви. "
936. Как неутешимите болки на оцелелите се отразяват на духовете, които са причина за тях?
„Духът е чувствителен към паметта и копнежа на онези, които са му скъпи на Земята; но една непрестанна и неразумна болка го докосва болезнено, защото в тази прекомерна болка той вижда недостатъчно вяра в бъдещето и липса на упование в Бога и, следователно, една пречка за напредъка на онези, които го оплакват и може би препятствие за срещата му с тях. "
Коментар на Кардек: Духът, който е по-щастлив в Космоса, отколкото на Земята, ако се оплаква, че е напуснал телесния живот, би означавало да се извинява, че е щастлив. Нека си представим двама приятели, които са в един и същи затвор. И двамата един ден ще постигнат свободата, но единият я получава преди другия. Би ли било милосърдно този, който остава в затвора, да се натъжава, защото приятел му е бил освободен пръв? Няма ли от ваша страна повече егоизъм, отколкото обич в желанието вашия плен и страдание да бъдат споделени от другите за същото време както вас? Същото е истина и по отношение на две същества, които се обичат на Земята. Това, което стартира първо, е това, което се освобождава първо и ние можем само да го поздравим, търпеливо чакайки момента, когато на свой ред ние също ще бъдем освободени. Нека направим още едно сравнение в това отношение. Имате един приятел, който е в много трудна ситуация редом до вас. Неговото здраве или интереси изискват да отиде в друга държава, където ще бъде по-добре във всяко отношение. Той временно ще спре да бъде до вас, но вие винаги ще си кореспондирате с него: раздялата ще бъде само материална. Дали би ли ви харесало неговото отдръпване, въпреки че е за негово добро?
Чрез очевидните доказателства, които ни дава за бъдещия живот, за присъствието около нас, на тези, които обичаме, за приемствеността на обичта и загрижеността, които ни дават; поради връзките, които ни позволява да поддържаме с тях, Спиритистката доктрина ни предлага върховната утеха по повод на една от най-основателните болки. Със Спиритизма няма повече самота, няма повече изоставяне: човек, колкото и да е изолиран, винаги има близки приятели, с които може да общува. Нетърпеливо понасяме премеждията на живота. Те изглеждат толкова нетърпими, че ние не разбираме, че можем да ги понесем.
И все пак ако сме ги издържали смело, ако знаем как да наложим мълчание над своите оплаквания, ние ще се поздравим, когато излезем от този земен затвор, точно както един пациент, който е страдал, когато е изцелен бива поздравен, че е преминал болезненото лечение.
Всички случай по книгата психографирана от медиума Шико Шавиер ще бъдат качвани в тази страница: ЛЮБИМИ СЪЗДАНИЯ - психографирани послания от духове на починали
Няма коментари:
Публикуване на коментар