От книгата – ON THE WAY TO THE LIGHT,
Психографирана от медиума Шико Шавиер
и духовен автор Еммануел
Кой е Исус, и каква е неговата истинска роля за човечеството - 1 част
/една серия преводи провокирана от тесногръдото приемане на Исус единствено като митологична личност, а често дори пълното му отхвърляне като лъжа и несъществуваща личност/
откъс от Глава II – Организиран Живот
Животинското царство претърпяло най-странни трансформации по време на Терциера[1] под влиянието околната среда и заповедите на закона за естествената селекция. И все пак, нашите нетърпеливи умове търсят истинските предци на човешките същества в огромната пустош на еволюционния етап на душата.
Какво да кажем за Адам и неговото падение от рая? Напразно очите ни търсят с тревога такива легендарни образи с цел да ги локализираме във времето и пространството. Най-накрая ние разбираме, че Адам и Ева са един спомен за духовете заточени на мрачните пейзажи на земята, и че Каин и Авел са два символа на човешката личност. И все пак, когато изучаваме нещата от правилната перспектива, ние намираме ранните предци на човечеството да претърпяват природни процеси, които ги усъвършенстват. Под ръководството на духовния свят по време на периода на Терциера имало няколко раси от човекоподобни в Епохата на Ранния Плиоцен. Тези човекоподобни били предците и на човешките същества и на съвременните примати, и били общото звено в тяхната еволюция; от тук и серологичното родство между тялото на съвременните човеци и тялото на шимпанзетата.
Извиквайки в ума си имената на последните бележити натуралисти, които старателно са изучавали трансцеденталните въпроси на еволюционната теория, ние сме принудени да изясним, че никога всъщност не е имало „слизане от дърветата“ по отношение на началото на човешката еволюция.
По време на епохата на силна податливост на физическите елементи, духовните сили, които надзиравали земните явления под ръководството на Христос установили определена потомствена линия за всички видове, в които духовния принцип щял да премине процеса на своето пречистване по неговия път към рационалност. Рибите, рептилите и бозайниците всички те имали своето установено родословие на развитие и човеците не били изключение на това общо правило.
[1] Терциер е остарялото название на геологическия интервал от историята на Земята, който включва промеждутъка от измирането на динозаврите (преди около 65 милиона години) до началото на последния ледников период. Терциерът се състои от палеоген и неоген.
2. Големия Преход
Групи от пещерни човекоподобни тогава се разпръснали по земята с течение на бавния ход на времето, търпейки влиянията на околната среда и формирайки прототипите на всички бъдещи раси. Действителността обаче е такава, че духовни същества подпомогнали тези човеци на Каменната Епоха като отпечатали в тях нови биологични характеристики. Били проведени необикновени експерименти от тези пратеници на невидимия свят. Скорошни научни изследвания на видовете на Неандерталеца признават, че той е подобен-на-животно човек, както и други интересни открития на палеонтологията, които обхващат човешки вкаменелости, удостоверяват биологичните експерименти провеждани от агентите на Исус, докато не фиксират в „примата“ приблизителните характеристики на бъдещите човешки същества.
Вековете разпрострели своето чергило на болезнени експерименти над главите на тези същества с удължени ръце и космати тела докато, един ден, домакините от невидимия свят щели да извършат една краен дефинитивен преход на предварително съществуващото периспиритуално тяло на примитивните човеци от далечни звездните региони и в определени интервали на техните реинкарнации. Появил се подобрения физически организъм на първите първобитни, с тенденция към елегантност в идните времена. Една дълбока вътрешна трансформация се случила в структурата на предците на човешките раси. „Как е възможно такъв преход да се случи?“ ще попита вашия научен ум. Доста естествено. Децата също по време на своето детство имат несъвършенства, които родителите им коригират, докато ги подготвят за живота, макар че те не си ги спомнят, когато пораснат.
Звездна Система Капела [2]
На зодиакалните карти над които се задълбочават в своите изследвания астрономите, човек може да наблюдава една голяма звезда наречена Козата, или Капела, в съзвездието Колар . Едно великолепно слънце сред звездите най-близо до нас, Капела също така е придружавана от нейното семейство от светове, които пеят божествени прослави на Безграничното, докато пътува из Безкрайността. Основавайки се на постоянната дистанция между Капела и нашата планета, около 42 години отнема на нейната светлина за да достигне земята, пътувайки с около 300 000 километра в секунда през пространството.
Почти всички светове зависещи от Капела вече са били пречистени и физически и морално в сравнение с изоставащото морално положение на земята, където хората се хранят с плътта на своите по-малко еволюирали събратя, точно както са правели в праисторическите епохи на своето съществуване, маршируват един срещу друг под звуците на военни химни, престъпвайки най-простите принципи на братството, и правят съвсем малко за да се отърват от своя егоизъм, суета и злочеста гордост.
[2] Капела е най-ярката звезда в съзвездието Колар, който се изобразява с колесничар, който държи в ръката си коза и в скута си две сукалчета. От латински думата капела означава „коза майка“ и често тази звезда се нарича Козата.
Един свят на преход
Преди много хиляди години една от планетите на Капела, която наподобявала земята в много отношения, достигнала кулминацията на един от своите необикновени еволюционни цикли.
Финалните борби на един дълъг процес за усъвършенстване били финализирани, точно както това сега се случва с вас по отношение на очакваните преходни периоди през 20 век при упадъка на цивилизацията. Няколко милиона бунтовни духове живеели там по пътя на обща еволюция, затруднявайки процеса на консолидиране на спечелените с труд ползи на онези народи изпълнени със състрадание и добродетел; и все пак един акт на повсеместно пречистване щял да пропъди тези бунтовни духове от това човечество, което било синхронизирало себе си с постоянна хармония за изграждане неговите възвишени начинания.
Великите духовни общности – ръководители на космоса – поради това решили да изпратят тук тези закоравели в престъпността духове, на отдалечената Земя, където те щели да се научат да осъществяват големи постижения на душата посредством болка и усилената работа на нейната околна среда, докато същевременно дават тласък за прогреса на техните по-малко развити братя и сестри.
Прогонените на Земята Духове
И поради това Исус приел тази орда страдащи и нещастни създания в светлината на своето царство на любов и справедливост.
С неговото мъдро и състрадателно слово той увещавал тези нещастни души да укрепят своята съвест като изпълняват своите отговорности за солидарност и любов в начинанието по себе-обновление. Той им показал огромните полета на борба, които се развивали на земята, и ги обвил в благословената аура на своята милост и милосърдие. Той благословил техните освещаващи сълзи и им позволил да почувстват свещените победи на бъдещето, обещавайки им своето ежедневно сътрудничество и предстоящото си идване. Въпреки факта, че техните сърца били закоравели в практикуването на злото, тези размирни и измъчени създания, които оставили цял един свят на любими същества зад себе си, щели да бъдат заточени на мрачното лице на земята; те щяха да линеят в нощта на хилядолетията поради копнеж и скръб; те щяха да се реинкарнират сред невежи и примитивни раси и щяха да си спомнят рая, който са загубили в далечните небеса. Те нямаше да виждат отново нежната светлина на Капела за много векове, но щяха да се трудят на земята, обгрижвани от Исус и утешавани в неговото огромно състрадание.
Определяне на Расовите Характеристики
С помощта на онези прогонени духове в онези далечни времена фалангите на Христос все още провеждали своите последни експерименти върху обновителните флуиди на живота, усъвършенствайки биологичните характеристики на човешките раси. За работниците на духовния свят природата била все още едно обширно поле на безкрайни експерименти – толкова много, че ако наблюденията на Мендел[3] можеха да бъдат пренесени до тези отдавна отминали хилядолетия, нямаше да съществува никакво установено уравнение за неговите изследвания по биология. Съвременната генетика не би била в състояние да очертае гените, както днес, защото в лабораторията на невидимите сили клетките все още търпели дълги процеси на подобрение. В тях все още били отпечатвани астрални елементи и дефинитивните им характеристики били консолидирани с оглед на техните тела в бъдеще.
Ако сътворението на планетата било възникнало с помощта на хилядолетията, генезиса на човешките раси щял също така да изисква приноса на времето, докато болезнената и продължителна задача по тяхното стабилизиране би могла да бъде оставена настрана.
[3]
Грегор Мендел (1822-1884) е австрийски биолог и ботанист, монах-августинец,
първият който полага математическата основа на науката Генетика.
Произход на Белите Раси
Онези измъчени и страдащи души се реинкарнирали пропорционално в най-важните региони, където живеели примитивните племена и семейства (поколение на „приматите“, които по-рано споменахме). С тяхната реинкарнация на земята дефинитивните фактори в етнологичната история на човешките същества били установени.
Едно голямо събитие се случило на планетата, защото чрез тези духове се появили предците на белите раси. Повечето от тях се установили в Азия, от където те прекосили Суецкия канал към региона на Египет в Африка; но те също потеглили и към далечния Атлантик, от което много региони от Америките пазят забележителни следи.
Въпреки уроците, които били получили от мъдрите и добри слова на Христос тези бели човеци забравили своите свещени ангажименти.
Един голям процент от тези бунтовни духове (с много изключения) били в състояние да се завърнат към своята родина на светлина и истина само след много векове на изкупително страдание. И все пак, противно на общото правило, останалата част от онези нещастни и деградирали духове все още са на земята дори днес поради акумулиране на неотложни дългове.
Четири Велики Народа
В свещения химн на спомените Адамичните раси запазили неясни спомени за своето предишно положение.
Традициите на изгубения рай се предавали от поколение на поколение, докато не били събрани на страниците на Библията.
В течение на времето тези паднали същества в изгнание, се обособили в четири големи групи,
точно както били и в миналите си животи в отдалечения свят на Капела. Тези групи станали част от най-древните народи, спазвайки сантименталното и езиково родство, което ги е обвързвало в съзвездието Колар. Обединени още веднъж във времето те формирали Арийците, цивилизацията на Египет, народа на Израел и кастите на Индия.
От Арийците произлезли повечето от белите народи от Индо-Европейското семейство; в тази потомствена линия човек трябва да включи Латинците, Келтите, Гърците, в допълнение към Германите и Славяните.
Четирите големи групи изгнаници оформили предшествениците на цялата организация на бъдещите цивилизации, въвеждайки обширни ползи в Жълтата и Черната раса, които вече съществували.
Много е интересно да се изучава техния напредък в курса на историята. Чрез такъв анализ е възможно да се изследват пороците и добродетелите, които те са донесли от своя отдалечен рай, както и антагонизма и собствения темперамент особени за всеки един от тях.
Обещания на Христос
Чувайки словото на Божествения Учител преди да се установят на земята, Адамичните раси в техните изолирани групи, запазили спомена за обещанията на Христос, който на свой ред им давал сили изпращайки им периодично своите мисионери и посланици.
Ето защо епопеята на Евангелията била предсказана и изпята няколко хилядолетия преди идването на Върховният Емисар.
Пратениците на Безкрайността говорили на хилядолетен Китай за небесната фигура на Спасителя много векове преди идването на Исус. Посветените на Египет го очаквали със своите пророчества. В Персия идеализирали неговата траектория, предвиждайки неговите стъпки в пътеките на бъдещето. Ведическа Индия знаела почти цялата евангелска история, с която слънцето на бъдещите хилядолетия щяло да засияе в суровия район на Палестина; и за много векове хората на Израел пеели за неговата божествена слава, в екзалтация на любовта и смирението, благочестието и страданието, чрез думите на техните изтъкнати пророци.
Една тайна интуиция осветила гадателския дух на народните маси.
Всички народи Го очаквали в приветстващата си среда; всички искали Той да материализира в техните пътеки своето възвишено и божествено изражение. И все пак макар, че един ден ще се появи в света като Радостта на всички обезсърчени и Провидението на всички нещастни, в сянката на трона на Йесей, Синът на Бог при всички обстоятелства щеше да бъде Словото на Светлината и Любовта на Началото, чието родословие е изгубено в праха на слънцата, които пътуват в Безкрая.[4]
[4] Сред съображенията, които да имаме предвид в тази и предходната глава ние трябва да обмислим разстояние от много векове. Нещо повече, по отношение на историчността на Адамичните раси ние трябва да обмислим въпроса за установяване на расовите характеристики. Представяйки моите скромни идеи аз се опитах да покажа широкообхватните експерименти, които работниците на Невидимото провеждаха върху клетъчните комплекси, и споменах за невъзможността за каквато и да е мисъл на Мендел по това време на планетарната еволюция. Едно огромно количество време беше нужно на агентите на Исус за да укрепят човешките видове.
Засягайки изгнанието на емигрантите от Капела, ние трябва да обясним, че в този случай primata hominis вече е била формирала многобройни племена. След тези големи експерименти миграциите от Памир се разпространили из цялата планета подчинявайки се на свещените планове начертани във Висшите Сфери.
Що се отнася до прераждането на толкова напреднали в знанието духове, което се случвало в тела на първобитни раси, това не бива да предизвиква противоречие в разбирането на човек. Нека си спомним че един чист метал, какъвто например е златото, не е променен, само защото е поставен в един мръсен или безформен съд. Всяка възможност да се прави добро е свещена. Нещо повече, какво да правим ние с нехайните работници, които използват зле всички съвършени инструменти, които са им поверени? Даденото им право над най-ценните инструменти ще пострада. Едно щедро и коригиращо образование ще им осигури да използват несъвършена апаратура, докато те не са в състояние да оценят ценните инструменти в ръцете си. По всяко време една машина трябва да бъде в хармония със способностите на своя оператор, така че тя да бъде един отворен път, проводник към нови права.
Сред черните и жълти раси, както и сред големите примитивни групи на Лемурия, Атлантида и други региони, които са останали неясни в хранилището на културното познание, изгнаниците от Капела се трудили плодотворно придобивайки ресурсите на любовта за тяхната своенравна съвест. Както сме виждали не съществува регрес, а един коригиращ акт на правораздаване в съответствие със заслугите на всеки един в областта на работата и страданието за изкупление. - бележка на Еммануел
превод: Павлина Николова
Няма коментари:
Публикуване на коментар