Когато един човек е силно материален – независимо дали това означава да е алчен и да трупа богатство, да е силно привързан към притежанията си, независимо колко е имотен или беден, защото може и селянин в беден край да живее, но да е много силно привързан към нивата си и къщата си… Когато човек е привързан към материята, автоматично е привързан и към своето физическо тяло. Когато комбинираме това с никакво духовно познание и подготовка какво го очаква след смъртта, картинката става доста тъжна…
След смъртта духа на човека, който е силноматериален в своите убеждения, вижда своето тяло, вижда и себе си отделен от него. Но понеже идеята за материята е единствената му позната, той се вкопчва в умрялото вече физическо тяло и не се отделя от него. Но в духовния свят нищо материално не може да бъде занесено. Това, което такъв дух сам причинява на себе си е, че той поддържа енергийни връзки с тленните си останки, които постепенно започват естествен процес на саморазрушение. На ментално ниво такъв дух чувства всичко, и ужаса и болката от разлагането, а тялото му долу, независимо че е погребано, сякаш все си го носи със себе си, като стар изподран костюм, от който не иска да се откаже.
Напомня ли ви това на нещо познато от филмите за зомбита, напомня ли ви на маските за Хелоуин, обрисуващи човешки тела след смъртта.
Никак не е повод за веселие да се разхождаме напред назад с тиквени фенери символизиращи именно духа обвързан с тленни останки в една жалка ситуация.
Такива души имат нужда от помощ, но поради своите силно материалистични вярвания не допускат съветите и думите на своите духовни водачи да им повлияят и в един дълги дълги периоди скитат така из ниския астрал.
Няма значение дали човек е вярвал в Бог преди това, ако тази вяра е безплодна и не може да го мотивира да се вслуша във водачите си – ако е упорит и си държи на своето, че живот след смъртта няма (както „услужливо“ ни учат религиите) и продължава като в делириум и унес да се придържа към останките от своето тяло, въпреки целия ужас, който това му носи.
Единственото за тях е да чакат тялото тотално да се разруши.
Не подозирате колко от нашите починали близки, които са силно материални, може все още да са в подобно тъжно състояние. Основната грешка на всички нас винаги е в гордостта, че всичко си знаем, в нежеланието да учим и да разширяваме хоризонтите на познанието за съществуването отвъд този материален и ограничен свят.
Помолете се днес за тях, поговорете им наум с успокояващи и утешителни думи – да не се страхуват да помолят Бог и духовните си водачи за помощ за да ги изведе от положението в което са. Ако между вас е имало истинска обич и привързаност, то тези връзки на любовта правят възможна вашата комуникация – т.е. те ще чуят вашето окуражаващо послание.
А какво символизират страшните маски на чудовища по време на Хелоуин?
Не случайно в легендите и митовете се описват страшни образи. Понякога хората ги зърват насън, или като видения. Това обаче не са никакви „дяволи“ и „бесове“, а духове на хора живели на земята в животи, както мен и вас – с разликата обаче, че те не си тръгват от ниските зони около земята , а остават да скитат тук поради своята тежест, поради всичко онова, което им действа като вериги на краката – било то привързване към материалните богатства, които не смеят да изоставят, било чувство на омраза към враг, който още е в телесна форма, или ревност, или пристрастяване към алкохол, наркотици и каквото се сетите. Но такива отежняващи енергии духа си навлича и от силно чувство за вина, от чувство, че с него са се отнесли изключително несправедливо, че е жертва, че някой му е длъжник за нещо….
Духа не е лек и в този случай трябва да промени своите възгледи и да пусне миналото,за да се издигне нагоре към по-добро положение в духовните нива, където травмите му да започнат да се лекуват в специални лечебници в Духовните Колонии.
Хората със развита сензитивност могат да видят или усетят такива души. Те, когато идват, обикновено идват за да търсят помощ. Те са пациенти, които търсят своя доктор. В медиумите те виждат лечител, защото медиума свети в тъмното за тях, привлича ги като някой, който може да разбере болката от миналото им и да ги изслуша. Дори човека, който има такава дарба да не е наясно с нея – както е масово напоследък с хората, които срещам, - то духовете пак си идват. Начина, който избират да привлекат вниманието не е от най-приятните. Те просто не знаят как – идват със страшни плашещи образи, по-рядко с глас, или усещания по тялото, а понякога се почуква и потропва по мебелите. Но не бива да се плашим. Трябва да си спомним, че това са души, които трябва да бъдат подпомогнати да оставят тежестите, дето ги спират, и да се издигнат нагоре, където в Духовните Колонии ги очакват техните роднини и близки.
В работата на медиумите (говоря за сериозните хора, избрали да служат на Бог, а не за онези, които имат дарба, но са избрали да служат на себе си) се вижда истинското лице на духовете „зад маските“ – само след няколко зададени правилни въпроси, подадени към душата със състрадание, уважение и неосъждане. Те сякаш се сриват долу – стопява се огромния чудовищен образ, зад който са се криели досега и с който са опитвали да привлекат вниманието, до размерите на едно дете, което плаче и изпитва тежки чувства спомняйки си какъв живот е имало на земята.
Такава е нашата душа, когато сме в смутно състояние, когато след смъртта не сме поели по своя водач или сме останали тук заради тежките си чувства. Едни деца, които имат нужда от утеха и насочване; от припомняне, че Бог не изоставя никого – нито злосторника, нито върлия атеист. Такава е работата на Спиритизма – да дава знания за това, да вдига мъглата на невежеството дето ни обгръща плътно, за да се подготвяме не само заради себе си, но и заради близките си, и цялото страдание, което съществува и във видимия и в невидимия свят – да можем да утешаваме и облекчаваме.
Най- големия враг на нас хората винаги е бил невежеството, арогантността, високото самочувствие, че повече няма какво да научим, че всичко вече знаем…
А в същото време всеки от нас има своя любящ духовен водач, толкова търпелив и всеотдаен, на който обаче ние твърде често обръщаме гръб.
И да се фрапират някои хора от този текст, вече няма за кога… Хората започнаха масово да стават по сензитивни – и млади и стари. Учете нещата и подготвяйте съзнанието си, защото неподготвения ум при това повдигане на воала между видим и невидим свят все по-интензивно последната една година и за напред – просто няма да го понесе. За съжаление и сега статистиката при хората работещи в сферата на психиатричната помощ е, че са се увеличили случаите на млади хора в работоспособна възраст, които търсят хапчета за да спрат гласовете и виденията, които просто си искат „стария живот обратно“!!! Е да, ама няма кой да ни търпи вече. Или си отваряме съзнанието и се учим смирено, че има нещо повече от това, което 5те сетива докладват – или просто си докарваме сами някоя болест и си тръгваме.
Невежеството е най-големия производител на страх у човечеството.
Другото безплодно нещо е да се движите по повърхността на духовните учения, но като една мода и така и никога да не вникнете в това, което може да ви послужи действително разширяващо. Този път пак ще ви докара в положението на блуждаещите души с тежки духовни тела, които не намират покой около земята.
Но е време разделно и време на избор. И никой не може да ни попречи да си докараме и най-лошия или най-добрия сценарии за себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар