Еммануел/Франсиско Кандидо Шавиер
Въпрос: Болните хора след дезинкарниране остават ли си болни? Дори и когато са очевидно просветлени духове? Или съществуват различни случаи?
Отговор: Когато се противим на Вселенските Закони, записани в нашата съвест и които се основават на Евангелието на любовта на Христос, ние придобиваме дългове, които се отразяват на обвивката на духа, т.е. на периспирита. Пребиваването в плътта предоставя възможност на периспирита да излъчи към физическото тяло тези отрицателни рефлекси, което предполага едно пречистване на създанието. Но, когато един човек преживява този процес с една негативна мислена нагласа на бунт, на песимизъм, без да търси ежедневно обновление за добро; без да търси да ползата/ поучението, той възпрепятства този процес на пречистване. Все едно сме преживели операция и правим противоположното на всички необходими препоръки. За това, в тези случаи болестта не благоприятства значително съкровено обновление напред в живота, нито прокарва някаква вътрешна промяна,т.е. във вътрешните норми на този дух. Той не е знаел как да премине през страданието. Следователно, тъй като няма промяна, след смъртта той продължава да формира в периспирита това, което е култивирал през живота - ще остане болен. При духовете, които независимо от обстоятелствата, живеят (прилагат) Евангелието на Христос, процеса е напълно различен.
Въпрос: Възможно ли е един човек да добави към своите мисли една депресия? Тя последица ли е от миналото на човека или не?
Отговор: Депресията може да има като една причина съзнанието, което притежава духът заради минали дългове под формата на вина. Въпреки това, не можем да генерализираме това твърдение. Във всеки случай култивирането на негативни мисли, постоянството ни в ниските вибрационни модели, съдействат това състояние да се получава докато се влоши до точка на създаване на порочен кръг. От друга страна, положителното мислене, силата на волята да повишим нашия вибрационен модел, службата към ближния, прилагането на любовта ни помагат да поддържаме нашия баланс.
Въпрос: Като имаме предвид степента на заслугите, как се дава изцелението във физико-духовното лечение? Изцелението бавно и прогресивно ли е или е бързо?
Отговор: Процеса на духовно лечение е много относителен и изцелението вече съществува само по себе си като едно доказателство за достойнствата на болния, като то много често се случва в една бърза форма. Пациентът се състезава да завладее изцелението по един окончателен начин, търсейки своето вътрешно укрепване чрез морална реформа и прилагане на милосърдие. Да помним винаги, че след като правел изцеления Исус препоръчвал: "Иди си и не съгрешавай повече."
Da Obra “Plantão De Respostas “ – Emmanuel E Francisco Cândido Xavier.
Promotor Do Evento: Pinga Fogo (Ii)
Digitado Por: Lúcia Aydir.
Няма коментари:
Публикуване на коментар